Дойде топлото време и започнахме да визуализираме, плаж, море и шарена сянка в жегата. А всички те неизменно вървят с висока, тънка чаша, пълна с мътно-бяла течност, която се надушва отдалече. Точно така – днес ще си говорим за анасоновите напитки.
Естествено, няма да ви учим как да ги консумирате, защото знаем, че колкото са кръчмите, толкова са и подходите. Ще подходим по-научно към темата, или по-точно – географски. Тръгваме на пътешествие из Средиземноморието с кратък преглед на анасоновите изкушения.
Мастиката си е нашенска гордост
Вярно, че не сме Средиземноморска страна, но културата ни на хранене и пиене е силно повлияна от юга и затова започваме с мастиката. А и така е някак си патриотично – когато имаме с какво да се хвалим, ще се хвалим. Традиционната мастика се дестилира
Традиционните съставки са медицински спирт 96%, анетол, което е етерично масло от анасон, мастикова смола, захарен сироп и дестилирана вода. Няма да се впускаме в точната рецепта за смесване и приготвяне, защото фокусът ни е върху крайния продукт. А той дава много възможности за импровизация. Мастика може да се пие „на кристали“ от фризера, охладена с лед и разредена с вода и, разбира се – класиката – „облак“, когато добавяме мента.
Узо е алкохолната визитка на Гърция
В древни времена гърците са били известни по света с виното си, а днес с узото си. То се прави чрез дестилация на ферментирал „класически“ анасон, към който са добавени различни билки. На първо място има още анасон – този път е звездовиден. След това идват ароматите като кимион, кориандър и фенел са задължителни. От тук нататък рецептата е дълбока тайна. Всяка дестилерия използва свой „букет“ от билки, който пази в дълбока тайна.
Знаем, че сте експерти по консумация на узо, но ще си позволим да ви дадем един съвет. Никога не слагайте узо във фризера. След замразяване вкусът на напитката силно се променя към по-лошо. Затова правете като гърците – една част узо на стайна температура или леко охладено, две части вода и 1-2 ледчета по желание.
Турската Yeni Raki е като нашенска анасонлийка
Комшиите около Босфора също имат своята анасонова гордост – Yeni Raki. По същество това е гроздов дестилат, но преди дестилирането в казана са добавени наръчи анасон и други подправки. Това е същата технология, по която в Югоизточна България се прави „анасонлийката“. В Турция това е любим аперитив, който се разрежда с вода и му се добавя лед.
Южна Франция си има своя „Пастис“
Французите обичат удоволствията в живота и не са подминали насладата, която носи анасонът. В регионите Прованс и Лангедок е много популярна напитка, наречена „Пастис“. Тя се приготвя по технологията на гръцкото узо. Освен различни видове анасон, французите добавят и билки като ревен, мента. От тях идват характерните вкус и аромат на пастис и жълтия цвят. Напитката се консумира като аперитив добре охладена с лед.
В Италия имат два вида анасонови напитки
На Ботуша също обичат в жегите да се разхлаждат с анасонови напитки и имат две основни. Първата е „Самбука“, която е популярна в Южна Италия. Тя е по-сладка и ароматна в сравнение с узо, например. Втората е „Мистра“, която се пие основно в централните части на страната. Тя е нещо средно между узо и пастис.
В Испания добавят анасон към вино
Испанците са известни със сангрията си за жегите, но и анасонът не е пренебрегван. В страната на Коридата тези напитки се пият основно в южните части и покрай морето, където е по-горещо. В Каталуния имат напитка подобна на узо, която наричат „Анис де Тортоса“ – тя се прави от анасон и билки. По-на юг пък пият „Мистела“ и „Анисел“. Те се приготвят като към вино, най-често бяло, се добавя анасон.
Колкото и да са подобни, анасоновите напитки по Средиземноморието имат своите уникални вкус и очарование и могат да бъдат врата към местните традиции и обичаи. Общото между тях е, че са изпитано средство за по-лесно преодоляване на жегите. Но най-важното е, че трябва да се консумират умерено и в добра компания.
