Няма как да не сте чували за салата „Цезар“, която ни е от любимите. Без значение дали е във вариант с филенца от аншоа или печено пилешко филе (като на картинката), ядем я всякак. В някои ресторанти даже ни глезят с гриловани бейби октоподчета. Ммммммммм. Размечтахме се. Всъщност, вариации на тази салата има много, но едно нещо е константа – сосът. Именно в него е тайната. И днес ще ви я разкрием.
Историята
Всъщност тази салата има много малко общо с Рим и неговите императори. Факт. Била е измислена в средата на 20-те години на 20 век в… Мексико. И появата ѝ е била до голяма степен плод на случайността. През 1924 година главният готвач и собственик на италиански ресторант в град Тихуана Цезар Кардини бил изненадан от голяма тълпа празнуващи четвърти юли американци. И от немай къде накъсал листа айсберг, добавил малко чесън, крутони и пармезан, импровизирал при приготвянето на соса и хоп – ето ви салата „Цезар“.
Говори се, че салатата станала толкова популярна, че имало хора, които пътували до Тихуана специално, за да я опитат. По-късно били добавени и филенцата аншоа, а след като рецептата вече не била тайна, започнали импровизациите.
Рецептата
В класическата салата „Цезар“ има:
- Салата „Айсберг“
- Зехтин
- 2-3 скилидки чесън
- 1 яйце
- 1-2 супени лъжици сок от лимон (задължително прясно изцеден)
- Пармезан на вкус. Добре е да е на тънки лентички, а не настърган. Просто вземете белачката за зеленчуци и оформете лентите.
- Крутони
- Сос „Уорчестър“ на вкус
- Сол и пипер също на вкус.
Приготвяне
В тази салата са важни детайлите. Например, най-вкусна става ако се приготви в дървена купа. Защо ли? Защото чесъна не се слага директно в салатата, а със скилидките се натъркват стените на купата. Ароматът попива в дървото и постепенно се отдава в салатата. Този ефект може да се постигне и със стъклена или метална купа, но тогава ароматът е по-остър, затова използвайте само една скилидка.
След това в купата накъсайте айсберга. Накъсайте, не режете. И използвайте „Айсберг“, а не маруля – тя е за нашенските салати.
Идва ред на соса, който, както казахме, е тайната на „Цезар“. Пуснете яйцето за една минута във вряща вода и веднага след това го потопете в ледена. Така се получава шокова термична обработка, при която яйцето вече не е съвсем сурово, но пък все още е течно. Счупете го в купа и го разбийте със зехтина, лимоновия сок и сосът „Уорчестър“. Целта е да се получи гъст сос.
След това пригответе крутоните. Просто нарежете хляб на кубчета, отъркаляйте ги в смес от любимите си сухи подправки и ги запържете в малко зехтин. Добре е да ги оставите върху кухненска хартия, за да се отцеди излишната мазнина.
След като крутоните изстинат, ги поръсете върху накъсания „Айсберг“, залейте със соса и отгоре поръсете пармезана. И готово. Заповядайте класическа салата „Цезар“. Тя е страхотна компания на бели вина и анасонови напитки. А ако сте добавили и филенца аншоа, смело можете да си налеете и една водка. Не че не можете да се насладите на салатата и с чаша вода, но това е друга тема.
И така, това беше рецептата за една от любимите ни салати. Както казахме, дяволът, или по-точно Цезарът, е в детайлите. След като ги усвоите, започнете смело да импровизирате, а за идеи питайте Google.
