Уличната храна е неотменна част от градския живот. Тя не само е спасение от глада в забързаното ни ежедневие, но и отразява промените в обществото и може да служи като барометър за социалното развитие. Отварянето към света и забогатяването на хората могат да се измерят и през храната, която се предлага на улицата. И затова днес решихме да ви предложим нашия поглед върху развитието на родната street food сцена като едно от доказателствата, че България върви напред и постепенно се доближава до по-напредналите страни.
В началото бяха баничката и „гарнираната пита“
Епохата на социализма, когато всичко се определяше от партийните планове, а не от конкуренцията, беше време на ограничено предлагане. Това важеше с пълна сила не само за „разнообразието“ в магазините, но и за уличната храна. Тогава класиката беше баничка с „боза от 6“, кифла и трудно за дъвкане мазно рогче.
И затова не е чудно, че появата на „гарнираните пити“ през втората половина на 80-те беше истинска кулинарна революция. По-младите читатели сигурно се чудят що за чудо е това. Обясняваме – това беше вариация на пица като тестото се слагаше в тавичка с диаметър около 20 см., отгоре се намазваше с разредено доматено пюре, слагаха се няколко парчета кренвирш, поръсваше се с малко настърган кашкавал и се пускаше да се пече в специална машина. Тя беше нещо като тостерите в хотелите – дълга метална лента се движеше през тунел с реотани отгоре, които изпичаха „пиците“.
Обикновено храната беше недопечена, защото пицарите вдигаха скоростта на лентата, за да продават повече. Но пък ако човек е с връзки и познава „шефчето“ (в соца без връзки не можеше), можеше да се уреди да му пуснат тавата втори път и тогава ситуацията се подобряваше.
Макдоналдс беше първият полъх на истинския „Запад“
След 1990 година започна много бърза промяна в обществото. Това се отрази и в храната. В първите години на промените се появиха голям брой предприемачи, които започнаха да предлагат „бърза храна“. Всеки, който се беше докоснал до нещо „западно“ се опитваше да го пренесе в България. Много хора внасяха собствен почерк, най-често поради незнание и неумение, и за съжаление резултатите бяха меко казано компромисни. От тогава помним сандвичите-джоб и твърдите питки с резен шунка, краставица, домат и дълго стояла на слънце майонеза, които трябваше да имитират бургери.
И като стана дума за бургери, няма как да не споменем навлизането на чуждите вериги за бързо хранене. Естествено пътеката беше прокарана от Макдоналдс. Отварянето на първия ресторант на пл. „Славейков“ в София беше събитие и дълго време се виеха огромни опашки. Днес може да изглежда странно, но да ядеш в Макдоналдс беше символ на благополучие, защото храненето там беше скъпо удоволствие и се ходеше по специални поводи като лятната почивка. Когато тръгваха за ваканция хората се отпускаха и за да се поглезят по пътя към морето задължителна спирка беше ресторанта на магистралата до Пазарджик – така де, като ще почиваме, да си угаждаме.
По това време се появиха и други чужди вериги за „бърза храна“. Една от тях беше Pizza Hut, която за първи път внесе модела на салатения бар – плащаш фиксирана сума и си сипваш колкото искаш. За съжаление те вече не са в България. Малко по-късно дойде и пърженото пиле от Кентъки.
Дюнерът бързо стана царят на улицата
Да, в началото на 90-е „Западът“ влезе в България, но не успя да се пребори с „Изтока“. В този период се появиха първите „дюнери“ както тогава се наричаха местата за арабското изкушение. Факт е, че те бягаха от канона и предлагаха не само традиционни храни като дюнери, суджу и фелафели, но и бургери, които бяха много по-питателни и на по-добра цена в сравнение с Макдоналдс аспиринчетата.
Явно предприемачите от арабски произход успяха да уцелят вкуса на българина и тяхната храна и до днес е хит и дюнерджийниците на само не намаляват, но напротив – броят им расте. Хубавото е, че се повишава и качеството, а и се променят рецептите. Вече можем да ядем както традиционен арабски дюнер, така и в немски стил или дори авторски вариации. Което ни напомня, че преди около 20 години един от най-известните БГ готвачи правеше нечовешко суджу във вече несъществуващото заведение Funky Kitchen.
Вече имаме street food от цял свят
В последните десетина години уличната храна в България претърпя изключително бурно развитие. Причината за това е, че икономиката се развива възходящо, хората забогатяват и това прави страната привлекателна за гости от цял свят. И тук нямаме предвид само мигранти от по-бедните региони, а и такива от по-богати от нашата държави, които искат да се възползват от възможностите.
В резултат на това вече можем да се наслаждаваме на улична храна от къде ли не. Например, павилионите за китайски нудли вече са обичайна гледка. Свикнахме с холандски и френски пекарни. Можем да похапваме японска гьоза докато се разхождаме, а италиански майстори предлагат пица почти като в Рим и Неапол.
Балканската кухня също се настани по българските улици. Във всеки по-голям град вече има гръцки сладкарници, които предлагат страхотна храна за хапване на крак. Като стана дума за Гърция – гиросите се опитват да конкурират дюнерите и се справят доста успешно. Пак от нашия регион са и много бройните сръбски скари. И така стигаме до…
… възхода на уличната гурме храна в камиони
Да, не сме се объркали, последният (засега) етап от развитието на street food сцената в България е изключително интересна и вкусна улична храна, която може да съперничи на предлаганата в елитни ресторанти. И още по-хубавото е, че тя е достъпна в цялата страна, защото много често се предлага от… камиони. Така наречените food trucks са актуалната тенденция в храненето. Обикновено зад този бизнес стоят хора с опит в ресторанти, които са решили да живеят и работят на колела по свой график, но са пренесли най-доброто от ресторанта в камиона.
По фестивали, концерти и дори до плажовете на морето можете да срещнете мобилни кухни с храна и напитки за всеки вкус. Виждали сме барове, които предлагат мега яки коктейли. Други пък са майстори на веганската кухня. По пътя можете да срещнете сладкарници на колела или експерти по азиатска кухня. Но най-популярни са повлияните от щатите food trucks, които предлагат класиките бургери и хот-дог.
И като стана дума за американско хапване, в България има и няколко камиона за класическо барбекю. Това означава, че те не возят една скара, а влачат след себе си огромни смоукъри за “low and slow” готвене. Интересно ни е дали опушват месо докато пътуват от една спирка към друга. Най-добре ще е да питаме някой от собствениците.
Това беше нашата кратка разходка из историята на уличната храна в България. И понеже сме ѝ заклети фенове, скоро ще започнем да ви срещаме със street готвачи и се надяваме, че ще успеем да измъкнем някоя от кулинарните им тайни.
