България има своето място на световната винена карта не само заради супер качествените вина от Каберне, Мерло или Сира, но и заради страхотните ни типични регионални сортове. Днес ще ви разкажем повече за родните червени вина, които стават все по-популярни по света.
Маврудът е символ на БГ виното
Това е един от най-старите и известни местни сортове. Според някои изследователи това грозде се отглежда по нашите земи още от времето на хан Крум, а според други е били донесено по нашите земи през 11 век. Каквато и да е истината, маврудът бързо се е превърнал в любимо вино на хората ,а легендата разказва, че дава голяма сила
Това грозде вирее много добре в Южна България, най-вече в района на Асеновград. Виното е характерно със своя дълбок рубиненочервен цвят, плътен вкус и аромати на червени плодове, подправки и билки. Маврудът е с много добре балансирани танини и киселинност, което го прави подходящи за стареене.
Широка мелнишка лоза е гордостта на югозапада
Широката мелнишка е типичен стар регионален сорт. Както показва и името, той се развива най-добре върху песъчливите почви в района на Мелник и Сандански, където климатът е сух и топъл през по-голямата част от годината. Виното от широка мелнишка е с наситен рубинен цвят, добра структура и аромати на червени плодове, подправки и тютюн. Старите хора в района разказват, че някога виното е било толкова гъсто, че е можело да се носи в кърпа. Ние това не сме го виждали, но знаем, че е най-сладко да се консумира в прохладните винарни, дълбоко вкопани в мелнишките пясъчници.
В по-ново време се появяват различни вариации на сорта като „Мелник 55“, „Мелник 1300“, „Мелник 82“ и „Мелнишки рубин“. Скоро в Знам да ям ще отделим специално внимание на тези сортове.
Рубинът е създаден в Плевен, но се развива най-добре на юг
Рубинът е сравнително нов сорт. Той е създаден в средата на 40-е години на 20 век в плевенския винарски институт, но добива популярност чак в края на 50-е. Това грозде се развива най-добре в Южна България, най-вече около Пловдив, Стара Загора и района на Сакар.
Вината от рубин се характеризират с почти непрогледен силно наситен тъмно червен цвят, добра структура и аромати на червени плодове, шоколад и подправки. Обикновено имат умерени до високи танини и киселинност, което ги прави гъвкави за различни стилове на винопроизводство. Рубинът е чудесен и като младо, и като отлежало вино и добре понася остаряване както в дъбови бъчви, така и в иноксови съдове.
Гъмзата е визитката на северозапада
Ако широката мелнишка е символът на Югозападна България, то на север се гордеят със своята гъмза. Допреди няколко години този сорт беше несправедливо пренебрегван и подценяван и основно го пиеха местните хора. В последните години, благодарение на усилията на местните винари, гъмзата се наложи като интересно и качествено вино.
Характерни за този сорт са по-светлият цвят, леките танини и наситеният аромат на червени плодове и цветя. Гъмзата обикновено е по-деликатна от останалите родни сортове, което я прави доста добро „ежедневно“ вино.
Оставяйте вината да дишат и ги поднасяйте на стайна температура
Българските вина най-добре разкриват вкусовете и ароматите си на стайна температура – 18-19оС. Ако са по-студени всички чудесни характеристики ще бъдат подтиснати и няма да можете да им се насладите пълноценно. Добре е и да оставите виното да „подиша“ поне 30 минути преди поднасяне, а най-хубаво ще е да го декантирате. Така ароматите ще се освободят в цялата си прелест.
Българските сортове се съчетават чудесно с храна
Една от най-хубавите черти на българските винени сортове е, че те се комбинират чудесно с различни храни. Подходящи са както за сирена, така и за паста и червени меса. Заради своята деликатност, гъмзата може да се поднесе дори и с десерт.
Това беше краткият ни обзор на типичните български червени сортове, а скоро ще ви разкажем и за белите – там също има с какво да се похвалим.
