С отварянето на българската икономика и навлизането на големи търговци, все повече хора откриват в магазините храни, които до скоро са виждали по научно популярните канали или в малки специализирани, и често скъпи, магазини. Днес всеки може да влезе в който и да е обект на голяма верига и да си купи не само екзотични плодове и зеленчуци, но и набиращите все по-голяма популярност „супер храни”.
И веднага възниква въпросът „Защо са „Супер”?”. Отговорът е много лесен. Защото са полезни, достъпни и лесни за приготвяне.
Какво са „супер храните”?
За първи път терминът „Супер храна” е използван в списание „Nature Nutrition” през 1998 г. Според Оксфордския речник, това е „храна, богата на питателни вещества, която се смята, че е особено полезна за здравето”. Обикновено тези храни съдържат витамини, антиоксиданти, протеини или минерални вещества в по-голяма концентрация от обичайните продукти.
От света и от нас
Списъкът на супер храните е много дълъг. Някои от тях са изключително популярни и често присъстват на масата ни. Други все още се приемат като екзотика и по-рядко попадат в кошницата ни. Някои са вносни, а има и отгледани в България. Някои от най-известните „супер храни” са:
- богатите на полезните Омега-3 и Омега-6 мастни киселини сьомга, авокадо и ленено семе;
- брюкселското зеле и броколите поради голямото количество антиоксиданти;
- семена от чия заради високата им хранителна стойност и голямото количество фибри, магнезий, цинк, витамини С, Е и А;
- киноа, тъй като над 16% от състава ѝ е белтъчини, а някои сортове съдържат над 20% протеини.
От българските представители можем да отличим:
- скумрия, защото също като сьомгата е богата на Омега-3 и Омега-6 мастни киселини;
- спанак и коприва , които са естествен източник на желязо и калций;
- леща – богата на фибри и протеини;
- къпините, които съдържат огромно количество антиоксиданти;
- яйцата, при които 6 грама протеин са скрити само в 72 калории и много други.
Къде да ги открием и колко струват?
Добрата новина е, че поради голямото си разнообразие, „супер храни” могат да бъдат открити не само в специализирани или „гурме” магазини, а и в близкия супермаркет. Необходимо е само да ги познаваме и да сме проучили кои от тях отговарят най-точно на хранителния ни режим.
А още по-хубаво е, че има за всеки джоб. Не е задължително един вносен продукт да е скъп. Например киноа и семената от чия вече са на много по-достъпна цена в сравнение с преди няколко години, а и добрите им хранителни качества ги правят разумна покупка, тъй като по-малко количество съдържа голямо количество хранителни вещества. Да не говорим за традиционни продукти като лещата, при които разфасовка от половин килограм е 2-3 лева в зависимост от сорта и производителя.
Трудно ли се приготвят?
По правило колкото по-малка топлинна обработка минава една храна, толкова по-добре се запазват полезните ѝ качества. Някои „супер храни”, като авокадото например, могат да се консумират сурови в салати или намачкани на паста за сандвичи. Други имат нужда от съвсем кратко варене, а трети за готови за няколко минути на скарата или във фурната.
Когато говорим за българските „супер храни” е лесно. Рецептите за тяхното приготвяне се предават от поколение на поколение в домакинството. Малко по-сложно е при вносните продукти, които тепърва се утвърждават на трапезата ни. За тях е добре да се потърси вдъхновение сред многобройните съвети от професионални готвачи, които лесно ще откриете в интернет. После всичко е въпрос на въображение и смелост за кулинарни експерименти.
