От дълго време се любуваме на снимките на Мария Илиева, смеем се и пътуваме с личния ѝ блог LAMARTINIA, a се учим как да сме по-добри родители с Parentland. Тя е чревоугодник, който не се лишава от нищо, защото храната е удоволствие, а не задължение. И не харесва героизирането на думата „зает“. Днес я разпитваме за храната, децата и колко е важно да си сладокусник.
Какво е за Вас здравословно хранене?
Разнообразно, “любопитно” хранене, без строги ограничения и диети (освен ако здравословен проблем не ги налага), с удоволствие, усет и внимание. Чисти продукти с богат вкус. При оптимален вариант – отгледани собственоръчно. Здравословно не само за тялото, но и за духа.
Имате ли правила при готвенето?
Без силни запръжки и обилна мазнина, минимална термична обработка, когато продуктът го позволява. Поднесено с мисъл, грижа и любов. Без принуда и отегчение.
Каква е кулинарната Ви философия?
Бързина на приготвяне, ниска степен на трудност и малко количество продукти, за да изпъкват вкусовете. Не съм по сложните засукани рецепти, които те връзват с часове в кухнята. Не готвя всеки ден, справяме се и без непременно на котлона да къкри манджа, импровизираме.
Как се роди Parentland?
От нуждата да се говори за родителството без назидание и укор, от първо лице. Да се избяга от състезанието по перфектност и осъждането избора на другите. Основна роля на този проект беше да даде повод за разговор, много последваха идеята и като че ли тонът по родителските теми се промени. Дали за добро или недотам, бъдещето ще покаже.
Как се възпитава култура на хранене при децата?
Предимно с личния пример, модела вкъщи и правото на избор. Харесвам деца, които опитват смело, не се страхуват да експериментират и се наслаждават на храната. Вкъщи имаме една любима дума “сладокусник”. Важно е да не се насаждат стереотипи към определени храни, нито да се създава неприязън и чувство на принуда към храненето като цяло. Никога не съм насилвала децата си за определени количества и смятам, че това е една от най-вредните практики.
Десертите никога не са били забранявани вкъщи, консумират се обаче разумно и с мярка. Искам да науча децата си сами да преценяват какво да изберат и кога да спрат.
Храната събира и сплотява, всички заедно около масата е едно от малкото задължителни неща в нашето семейство.
Какъв съвет бихте дали на младите родители, които се притесняват с какво да хранят децата си? И дали избират най-добрата диета за техните нужди?
Съвети едва ли бих давала, не съм експерт, нито самопровъзгласил се гуру. По-скоро бих споделила опит.
Детето е самостоятелен индивид, със своите вкусове и предпочитания, ние само можем да насочваме и да предоставяме поле за избор. Крайното ограничаване и “стерилното” хранене смятам по-скоро за вредно, отколкото за здравословно. Личен пример, разумна преценка и любопитство към новото – това според мен са важните елементи, не само в храненето, а и във възпитанието като цяло.
За любовта към храната от малки имат значение и външният вид, цветовете, начините на поднасяне – сиво-бежова каша с неясна консистенция в пластмасова чашка за кафе не е най-апетитното нещо на света, така че ги разбирам. Всеки помни я някое кюфте с бял сос, я някой кисел в метална купичка…
Трябва ли в училище да се говори повече за културата на хранене? Да се направи реформа в храната, предлагана в учебните заведения?
Разбира се, дори според мен трябва да има отделен предмет. Вкусовете се оформят много рано и е важно тази тема да се обговаря, да се разсъждава по нея. Да се изучават продукти, базови начини на приготвяне, комбинации, произход, хранителни вещества. Би се получила страшно интересна дисциплина, която освен любопитна, може да е много полезна и практична.
Реформа не знам доколко е възможна, механизмите са тромави и бавни. Обикновено не успяваме да се сплотим около една кауза, така че и тази би била трудна за издигане - негодуващите на практика са една шепа хора, поне по мои наблюдения. Но промяна определено трябва да има – съвременни начини на приготвяне с доказано качествени продукти.
Ако миналата седмица си пропуснал интервюто с веган блогъра Георги Челебиев, прочети го тук.