Петър Янев е един от най-известните гайдари в България. И не само у нас – от 25 години той работи с голямата българска певица Валя Балканска, с която заедно разнасят магията на родопската песен по света. Учил е в музикалните училища в Широка Лъка и в Котел, а израстването си като музикант дължи на майсторите на гайдата Димитър Петковски, Георги Мусурлиев и Дафо Трендафилов. Днес с него си говорим за традициите, каква е тайната на дълголетието на родопчаните и как да си направим витаминозна бомба за зимата.
Здравейте, Петър, заради професията ви сте обикалял доста по света. Коя национална кухня ви е впечатлила най-много и защо, и бихте ли я заменил с българската?
Аз съм човек, който приема всичко, както и държа по достоен начин да приемат това, което съм аз, в чужбина. И не бих посмял да давам оценка и да класирам по някакъв начин това, което имат другите народи. Но бих споделил къде храните и напитките са ми харесали много – в Южна Африка. Защото са направени от естествени, екологично чисти продукти. Испанската кухня също ми харесва.
Особено обаче си почитам нашата, балканската. Аз съм доста пълничък, сладокусник съм, обичам да опитам от всичко. Но с нищо не мога да заменя домашното кисело мляко например. Или нашето родопско сладко от горски ягоди, или сока от бъз, или една напитка, която се прави в нашия край от диви ябълки и шипки – лангюр.
Част от традициите, за което говорите, е и родопската кухня. Кои родопски манджи обичате да приготвяте най-често?
Имаме определени традиционни ястия, които са свързани както с църковния календар, така и с народната традиция. Иначе най-известните родопски ястия са клина и пататника, като и качамака, който се яде в цяла България, и постните сармички с кисело зеле. Това са простички ястия, които нашите деди са измислили от немотия, в стремежа си да преживеят.
Моля, споделете с нас някоя типична родопска рецепта!
Ще ви разкажа как се прави лангюр – родопската витаминозна бомба. Вземат се диви ябълки, много дребнички, т.нар. киселици, и шипки, може да се сложат и твърди, зимни круши, в късна есен, когато вече ги е хванала първата слана и са започнали да ферментират. Събира се около 12-15 кг плод, слага се в едно тензухено чувалче, и се пуска в един бидон с 30 л вода. Съотношението вода-плод да е 3 към 1, може и 2 към 1 – колкото е по-силно, толкова по-добре. Тази смес престоява около 20-25 дни, допълнително леко ферментира и става леко резлива. Тогава вече може да се пие.
Но как точно да се точи от бидона? Вземаш една кана с вода и преди да си налееш от сместа, доливаш водата вътре и тогава си наливаш във вече празната кана. Така количеството се запазва, защото колкото вода доливаш предварително, толкова и наточваш. Така има за цяла зима и за пролетта, и лятото даже. Може след като си наточиш, да си добавиш и малко мед или захар, за да не е много кисело – на който както му харесва.
Според вас къде се крие тайната на дълголетието на родопчаните?
В начина на мислене. Животът е енергия – това, което мислиш, го извикваш при себе си. За съжаление ние сме загубили онези стари форми на общуване на подсъзнателно, на емоционално и духовно ниво. Днешните хора бързаме да консумираме колкото може повече, да спечелим повече пари от другия – това ни убива. Ние нямаме отношение един към друг.
Родопчанинът има една дълбока философия как трябва да живее и как да прости. Няма по-велико нещо от това да можеш да се зарадваш на успеха на другия и да можеш да простиш. Това, според мен, е в основата на дълголетието на родопчанина – философията му за живота. Да е свързан и да живее с природата, „да има страх и грях“, както казват при нас старите хора. И да не мисли и говори зло. Има една приказка – език кокали няма, но кокали троши.
Какво са традициите за вас?
Човек е такъв, какъвто е, от семейството си, от възпитанието си, от това, което има като наследство от дедите си. Моите деди са от Беломорска Тракия и те са ми завещали – България преди всичко и над всичко. Когато става въпрос за Родината, нищо друго не е важно. Аз трябва да мога да застана чист пред себе си – това, което е трябвало да направя, аз съм го направил. Ние сме само проводници на енергията, натрупана с хилядолетия по нашите земи. И трябва да направим така, че това, което са ни завещали дедите ни, да стигне и до другите след нас, както е стигнало до нас. Без значение дали е музика, исторически паметници, традиции, шевица, костюм, мислене, ако щеш.
