Корените на кулинарията са скрити дълбоко във времето. Можем само да предполагаме как са готвили предците ни, но едно е почти сигурно – първата готварска техника е била печенето.
Предците ни са били събирачи и ловци. Преди да измислят земеделието и животновъдството, те са се изхранвали с това, което им е поднасяла природата. Събирали са диворастящи плодове и са ловували с примитивните си оръжия. Естествено, в този период суровоядството е било единственото, което са познавали. Докато не са открили печеното месо.
Праисторически случайности
Разбира се, липсват точни сведения кога и как това е станало. Редица историци предполагат, че основната заслуга е на случайността. Случвало се е след горски пожар предците ни да намират труповете на изгорели в него животни. И тъй като събирането на храна е била трудна задача, те не са ги подминавали, а са яли месото. И тогава са установили, че то е доста по-крехко в сравнение със суровото, а и може би по-вкусно. Така се е появила още една важна роля на огъня, освен да топли и свети през нощта – за готвене на храна.
Отново по случайност е открит и хлябът. Така де, поне негов много примитивен предшественик. Навсякъде е имало диворастящи зърнени култури като просо и овес. Техните зърна са привлекли вниманието на иновационно настроен праисторически човек, който е установил, че лесно могат да бъдат стрити, а смесването им с вода е довело до смес, наподобяваща тесто. Още по-интересно е станало, когато въпросната смес е променила изцяло характера си след изпичане върху горещ камък. Мммм – хрупкаво и вкусно.
Първите доказателства за готварска техника
Може би най-ранните сведения за целенасочено готвене и развитие на някаква техника са датирани от късния Палеолит (преди около 40 000 години). При проучвания на пещера във Франция са открити следи от задушено месо. По-точно от месо, обвито в листа и хвърлено върху жарава.
Дом = кухня
С прехода от номадство към уседнал начин на живот, са се развили земеделието и животновъдството. Хората вече на са мислили основно за това как да си набавят храна, а как да произведат повече и да я съхранят. И тъй като не е трябвало да обикалят по гори и поляни, за да ловуват и събират, са имали време и да мислят как да се хранят по-вкусно. Така е започнало и развитието на кулинарните техники.
За това е допринесло още едно важно откритие през праисторическия период – грънчарството. Разбира се тук говорим за изключително примитивни подобия на паници и грънци, изработени чрез притискане и усукване на глина. По-изящни съдове се появяват много по-късно с откриването на грънчарското колело.
Както и да е, дори и с примитивна посуда, предците ни са открили задушаването, варенето и печенето в съд. Впрочем, от тогава датират и първите подобия на пещ.
Споменахме съхраняването на храна. От този праисторически период са и първите сравнително сигурни сведения за консервиране. Тогава хората са доразвили техники като опушването на месо и риба и сушенето на плодове и зеленчуци на въздух. Следващата важна стъпка е осоляването. При археологически разкопки са открити храни, които ядем и днес, например опушена и солена риба треска или сушено говеждо.
Представихме ви епизод 1 от поредицата ни за историята на кулинарията. В нея ще ви разкажем как се е развивала кулинарията, кога какви продукти са били открити и как храната от необходимост за оцеляването е станала изкуство.
