До скоро си знаехме, че кажи-речи всичко се подправя с „щипка черен пипер“. Но вече имаме и зелен, и бял, и розов, че и миксове. И все са пипер. Ама различен. И затова днес ще ти ги представим и ще те упътим къде да ги слагаш. И уточняваме, че ще си говорим за подправката на зърна, а не за смлените сушени чушки.
От къде идва пиперът?
От Индия, както и много други любими подправки. Пиперът е плодът на увивното растение Piper nigrum и расте на гроздове. Именно от тях се добиват ценните зрънца. В миналото това е била една от най-скъпите подправки, като цената е била равна на благороден метал, но вече не е така и пиперът е супер достъпен.
Черният е класика
Една от най-популярните подправки в света се прави от неузрелите плодове на описаното растение. Зрънцата се събират, накисват в гореща вода и после се сушат. От цялото това накисване и сушене няма как да не се набръчкат и затова черният пипер не е толкова блестящ и гладък като братовчедите си от други цветове.
Трудно можем да се сетим за родна манджичка без черен пипер. Слагаме го в супи, гювечи, на пържоли, в сърмички, суджуци, в задушеното зеле и къде ли още не. За нас българите, това е универсална подправка. Тя придава приятна пикантност, защото не е много люта, а и има страхотни консервиращи качества.
Характерният аромат се освобождава след топлинна обработка и затова е добре черният пипер да се добавя по време на готвене. А смленият мирише най-хубаво, когато е пресен. После изветрява. А ако е на зърна може да изкара няколко години.
Зеленият е за салати
Този пипер също се прави от неузрелите плодове, но се изсушава по специална технология, която запазва цвета му. Той може да се съхранява както изсушен, така и в специална саламура, което запазва влажността на зърната.
Зеленият пипер има много свеж аромат с добре изразени плодови нотки. Страхотна добавка е към задушени зеленчуци, по-тежки риби и салатни дресинги. Тъй като не е толкова твърд, колкото е черния, може да се накисне за около час в течност. Така зърната ще омекнат и може да се поръсят върху храната като ще могат да се консумират без риск някой зъб да бъде счупен.
Белият е за светли сосове
Този пипер се прави от вече напълно узрелите плодове. Оригиналният му цвят е червен, но той избледнява след накисване за около седмица във вода, когато зърната омекват и ферментират. После се обелват и остава само бялата сърцевина, която се изсушава.
В кухнята белият и черният пипер имат една и съща употреба и единият може напълно да замести другия. И ако се чудите защо белият обикновено е по-скъп, отговорът е, защото е по-модерен. Чисто практически той е по-добър вариант за приготвяне на сосове като бешамел или на картофено пюре, тъй като не променя цвета им.
Розовият е за сладкиши и шоколад
И сега ще те изненадаме. Розовият пипер не е… пипер. И не е от Индия, а от Южна Америка. Това са плодчетата на дребно местно дръвче, които приличат на пиперените зърна. Те имат мек и леко сладникав вкус и придават приятна лютивина на ястията.
Тази подправка е страхотна за сирена, полети с малко ароматен зехтин, за салати, риба и бели меса. А характерният аромат превръща розовия пипер в желана добавка към по-екзотични сладоледи и шоколади.
И така, представихме ти четирите вида пипери, които смело да започнеш да ползваш. А преди това виж и как да ги съхраняваш и как да си направиш страхотни домашни миксове от подправки.
