Информираният избор е пътят към здравословното хранене

Има продукти, с които толкова сме свикнали, че ги приемаме като даденост и не се замисляме, че зад някои от тях се крие богата символика и дори митология. Един от тях е хлябът.

Старите хора казват, че „никой не е по-голям от хляба”, хляб не се изхвърля, а църквата го използва при причастие, тъй като е символ на плътта Христова. Тези примери показват огромното му символно значение. Но с хляба са свързани и редица други митове от доста по-практическо естество: че от него се дебелее, че съдържа много сол, че някои видове са „по-полезни” от други и дори, че вреден. Днес ще се опитаме да хвърлим повече светлина именно върху тези, по-ежедневни митове за най-популярната храна.

Вреден ли е хлябът?

Категорично не. Според експерти хлябът е най-балансираната храна по отношение на съдържание на полезни мазнини и на растителни белтъчини и въглехидрати. Освен това съдържа всички незаменими аминокиселини и е източник на витамини от група В и на минерални вещества като калий, калций, магнезий, натрий, фосфор и желязо. Консумацията на хляб помага и за намаляване на лошия холестерол в кръвта, тъй като съдържащите с в него фибри отнасят със себе си излишните мазнини от храната.

Пълнее ли се от хляб?

Отново не. От хляб се пълнее точно толкова, колкото от всяка друга храна, консумирана в прекомерни количества. Ако се храните балансирано, няма опасност да качите килограми от 1-2 филии хляб.

Някои вярват, че препеченият хляб е по-диетичен от пресния, но и това не е вярно. Когато сложите филийка в тостера, тя губи част от влагата си и храната става по-концентрирана, т.е. по-калорична.

Колко сол има в хляба?

В хляба се съдържа точно толкова сол, колкото е необходима за неговото втасване. При най-масовите хлябове, предлагани в България количеството сол е около 1 гр. на 100 гр. хляб.

А има ли добавки?

Темата за добавките в храните е много обширна и в „Знам да ям” ще ѝ отделим сериозно внимание. Що се отнася до хляба, по стандарт той се произвежда от брашно, вода, сол, захар и мая. При набиращите все по-голяма популярност бутикови хлябове, приготвяни в малки фурни, маята е заменена от квас, който също е естествен продукт, познат на хората от хилядолетия.

Единствените добавки, за които можем да говорим при хляба са различни видове консерванти, с които се удължава срокът му на годност. Лесно можете да проверите дали в предпочитания от вас хляб има такива – просто прочетете етикета.

Бял, пълнозърнест или пшеничен хляб е по-полезен?

Според диетолози ръженото брашно има някои предимства пред бялото. То е малко по-богато на полезните за здравето растителни влакна в сравнение с пълнозърнестото пшеничено брашно и е по-нискокалорично. Освен това ръжените зърна съдържат полифеноли, които имат антиоксидантно действие.

Недостатък на ръжените брашна е съдържанието на фитинова киселина, която се свързва с калция от храната и той не успява да се усвои от организма. Хлябът, произведен от такова брашно е с по-висока киселинност от пшеничния и затова не се препоръчва на хора с язва или заболявания на черния дроб и жлъчката.

Тук трябва да отбележим и, че ръжта, за разлика от пшеницата, не е характерна култура за нашите земи. Затова и в България 100% ръжените хлябове не успяват да се наложат, а хората търсят такива, които са произведени от смес от бяло и пълнозърнесто ръжено брашно.

Вижте още

Искаш ли да се абонираш…

безплатно за:

  • 6 приятни текстчета седмично
    (рецепта, диета, съвет или промоция)
  • с 1 мейл в петък,

за да си ги четеш на спокойствие през уикенда.

Теми