Информираният избор е пътят към здравословното хранене

Людмил Дренски е електроинженер, който е учил богословие и е имал интерес в сладкарството, работил е като масажист и е първият преподавател по въздушна йога в България. Преди пет години краката му се парализират напълно заради недостиг на витамин В12. Днес Люси води курсове по йога и тренира активно. На  чаша топъл шоколад Люси ни споделя възгледите си за здравословното хранене, любовта си към смутитата и как се появи въздушната йога в живота му, за да  я сподели с всички нас. Всъщност сподели дори и курабийките си, докато си говорехме за…

Как се появи въздушната йога?

Тя се появи като предизвикателство пред мен. Когато имах проблеми с В12 и съответно с краката и движението, не можех да правя и преподавам хатха йога, а аз съм пристрастен към йога и движението. Вариант беше да правя йога с люлка, тъй като ръцете ми бяха относително здрави.

Тогава нямаше въздушна йога в България. Нямаше от кого да се уча тук. Разбира се има в чужбина, но това беше твърде скъпо и твърде далеч. Нямаше как да си го позволя: нито да отделя толкова време, нито толкова пари. Постепенно се роди идеята да започна да правя групова практика по въздушна йога. Аз обичам да започвам- има специална енергия, тази на началото на нещо. Беше предизвикателство, а аз обичам предизвикателствата.

Не криеш, че си имал проблеми с B12. Това е доста чувствителна тема за вегетарианци и вегани. Как можем да се  предпазим от липса на B12?

Като се изследваме. Моята препоръка към хората, които са вегетарианци от дълго или имат симптоми, е да се изследват.  Трябва да не си пил добавки поне месец преди това. Аз гледам веднъж годишно да го изследвам. B12 се съдържа основно в месото и то в черния дроб. Ако човек не иска да прави компромис да яде месо, ок е да се взимат добавки. Въпрос на личен избор.

Как започна да се занимаваш с йога?

Аз имам такава памет- визуална. Спомням си как влизам във вкъщи, бях се прибрал от фитнес. Спомням си цялото действие- как си хвърлих сака на земята със спортните дрехи, влязох в кухнята. Бях на 21, една фитнес буца. Майка ми беше сготвила и беше нарязала един салам на тънко. Ама..салам..от тези дето не знаеш какво има вътре. Сух шпек в една чиния. И аз седнах на диванчето и срещу мен едно черно-бяло телевизорче. И там Венци Евтимов (доайен на йогата в България- б.р.) говореше за йога и за хранене. И говореше за вегетарианство и как не е хубаво да се яде месо. Викам си „Тоя пък какви ги говори!“. Аз бях много лют месоядец от дете. Но явно това беше ключът (всеки си има ключ, с който нещо се събужда в него). Купих си книгата му, прочетох я за един ден. Почнах да правя йога. Бяха и Великденски пости и аз започнах да постя. Никога дотогава не бях постил. Но тогава исках да видя какво ще стане, дали  ще оцелея. Оцелях. А и свалих много килограми.

Не мисля че винаги съм на върха на най-чистото хранене. Но винаги мога да правя преценка. Знам дали да направя компромис с нещо или не. Важно е човек да не влиза за крайности-  дори в крайности за здравословното хранене. Даже медицината вече даде име на този проблем на психиката. Важно е да ми харесва храната и да се чувствам добре след това.

Какво за теб е здравословно хранене?

Това е дълга тема. Наистина. От 23 години съм вегетарианец и толкова години не съм знаел какво е. Вегетарианец не означава здравословно хранене. За мен това е осъзнато хранене: какво ядеш, кога ядеш, кое за теб е добре. Но да е добре не защото така си решил или защото от малък това го ядеш, а защото си се образовал. Съответно в зависимост от това какви са твоите потребности, твоите нужди, твоето движение, здравословното хранене е различно. Това става с опит, с четене, с питане и със слушане. Не става само с какво са ни казали мама и тате.

Спазваш ли някакъв хранителен режим?

Да, с годините съм спазвал много режими. В момента също спазвам. Но хранителните режими при мен не са константа. За мен хранителният режим е нещо подвижно, в зависимост от сезона, от подвижността ми, от това как се чувствам. Но към настоящия момент хранителният ми режим е вегански като имам един ден на разтоварване, в който не ям нищо. В този ден обръщам повече внимание на собственото си тяло. Гледам да не прекалявам с храната. Но понякога е много вкусно и е много трудно да не прекаляваш.

Имаш две деца, момче и момиче в тийнейджърска възраст. Те следват ли определен хранителни режими?

При тях е свободно- никой не им налага какво да ядат. Но тъй като децата обикновено следват личния пример на родителите си, те са вегетарианци. Те са видели нашето отношение към яденето на месо и съответно са избрали да не ядат месо. Казвам избрали, защото имаха един период, които беше детско-градински и тогава ядяха месо. Ние не сме ги спирали. Аз смятам, че едно дете може да направи избора си само.

Какво хапваш преди и след практика?

Ако се храня по-обилно, гледам да е поне 3-4 часа преди практика. А след практика- зависи. Ако са вечерни практики, изяждам плод или не ям нищо. Но не съм идеален- ако съм гладен или се виждам с хора, ям.

Ние сме социални личности. Човек трябва да е наясно. А и препоръчителното хранене в йогата е много индивидуално. Не бива да го изолираме като инструкции, които идват от Индия. И страните, в които живеем, и социалният живот, който водим, предполагат друг начин на хранене. Помня как храненето промени социалния ми живот. Аз започнах да не се виждам с приятели. Бях на 21, излязъл от казармата. Виждахме се да пием по нещо. В един момент аз спрях да пия и да ям месо. Когато се видех с тях, бях единственият трезвен на масата.. Тоя, дето яде салата. В един момент видях, че или трябва да променя групите на общуване или трябва да си променя начина на хранене.

Ясно какво си предпочел. А как се чувстваше след първите пости?

Излитах. Направо излитах. Повечето храна е хранене  на сетивата. А  необходимата ни храна е много по-малко. Често хапваш нещо и после почва да работи стомашно-чревния тракт  и ти „умираш“, защото няма енергия за нищо друго освен за обработване на храната. Така че трябва да минимизираме до оптимума, не до минимума.

Дочухме, че имаш специално отношение към смутитата…

Много харесвам смутита, но и това е на периоди. Често се шегувам, че са незаконно вкусни и ако държавата разбере колко са полезни и вкусни, ще ги спре.  Или поне ще им сложи данък. Имал съм периоди, в които един месец пия само смутита. Човек не бива да влиза в такива крайности. Ще ги пия, докато ми се пие. Вътре слагам много неща- толкова храна, колкото не можеш да изядеш реално

Коя ти е последната любима рецепта за смути?

Много често няма рецепта. Вчера пих едно с кокосово мляко, с бадеми, с райска ябълка, (сега е сезонът на райските ябълки, уникални са), с банан. Обичам и спаначени смутита, които стават зелени като блато.

Понякога добавям и грахов протеин. А спирулина (суперхрана от водорасли- б.р.)  въобще не консумирам.  Имах един период, в който много пиех, понеже знам, че е полезна. Колко да е полезна, когато я пия с такова отвращение? За мен никак не е полезна!

Добре. Ще питаме, за да сме подготвени като дойдем на практика: кое е най-трудното във въздушната йога?

Няма трудно. Въздушната йога сама по себе си като практика и механизъм не е трудна. Всъщност най-трудното е постоянството.

Графика на Люси можеш да намериш на сайта на студио Йога Дивали. А тук можеш да се абонираш за „Знам да ям“, за да получаваш интервютата и рецептите направо в електронната си поща. 

Вижте още

Искаш ли да се абонираш…

безплатно за:

  • 6 приятни текстчета седмично
    (рецепта, диета, съвет или промоция)
  • с 1 мейл в петък,

за да си ги четеш на спокойствие през уикенда.

Теми