С подкрепата на

Информираният избор е пътят към здравословното хранене

Елена Петрелийска стана известна през 2015 г. с впечатляващото си представяне в първия сезон на кулинарното риалити по bTV MasterChef. Нейната история трогна мнозина. Около 14-годишна Елена се разболява от анорексия невроза. На 16 вече е отслабнала до плашещите 39 кг. Но тя успява да справи с болестта без лекарства, с подкрепата на психотерапевт, на семейството си и на силната си воля за живот. И на готвенето, което лека-полека се превръща в нейна страст. Днес 29-годишната Елена се е посветила на каузата да предпази колкото се може повече момичета от това, което тя е изживяла, показвайки им верния път - здравословното хранене. Прави го по много начини, един от които е кулинарния й блог https://goo.gl/8An085.

Откога готвиш и кои бяха твоите учители в кухнята?

Не готвя от 4-годишна, както твърдят повечето хора, които се занимават с това. Аз обаче много гледах как готвят около мен. Баба и дядо са професионални готвачи, а с готвенето на дядо падаше много смях, защото цапаше навсякъде и работеше в жесток хаос. Майка ми не е професионалист в тази област, но винаги е готвела невероятно вкусно – наблюдавах я и това, което виждах, ми харесваше. Научих много и от готвачите, които са работили в ресторанта ни през годините.

Започнах, защото ми се наложи. Едната причина бе желанието ми да оздравея и само храната можеше да ми помогне. Другата - следването ми в Холандия, защото не исках да ям замразени пици или салам от машина. Третата причина беше бизнесът ни. Намираше се винаги по някой готвач, който решаваше да не дойде на работа навръх Нова година например. Ядосвах се и се научих да готвя, за да не бъдем зависими от подобна нелепост. И още едно нещо - исках да изненадам баща ми за неговата 50 годишнина, като сготвя абсолютно професионално и поднеса на него и гостите му истински шедьоври, за което минах специално обучение. След участието ми в MasterChef пък се обучавах при шеф Жоро Иванов. Тази съвкупност от хора и събития ме доведе дотук.

Не се притесняваш да споделяш твоята история за проблема с анорексията. Как се чувстваш днес, успя ли да преодолееш напълно болестта и какво ти помага в тази нелека битка?

Днес се чувствам добре. Много добре! Само от факта, че имам основание да го казвам, ми става хубаво! Чувствам се здрава. Успях да се справя с много голяма част от проблема. Но ако някой, страдал от това, каже че напълно се е излекувал – лъже. Винаги в теб остава нещо от болестта - при един е лек страх, при друг - изразено нежелание към нещо... Но е хубаво че остава, за да ти напомня къде си бил и как никога не трябва да се връщаш там. Помогна ми много и времето. Радвам се, че съм имала такова, за да преодолея проблема. Помогна ми, разбира се, подкрепата на семейството ми, както и моето осъзнаване и признаване, че имам проблем.

Какво би казала на младите момичета, които се стремят да бъдат много слаби на всяка цена? Как да намерят верния път за красива фигура, без да навредят на тялото си?

Бих им казала, че на този свят нищо не е на всяка цена. И колкото по-скоро разберат това, толкова по-добре. Бих им казала, че могат да имат перфектна фигура без невероятни лишения, граничещи с абсолютен глад. И вместо да губят време, да се захванат да опознаят и заобичат себе си. Постигането на красива фигура е процес, който тръгва от себеуважението. Първо психиката трябва да е спокойна и след това да се преследват резултати. Както се възприемаш ти самият, така те възприемат и околните. Намирането на верния път към перфектната фигура не е математическа задача само с един верен отговор. Момичетата трябва да спрат да слушат приятелки или да вярват, че с дадена диета или хапче се отслабва бързо и ефективно.

Как в забързаното ежедневие можем да се храним пълноценно? Дай пример ти самата как успяваш?

С план. Знам колко е трудно да отделиш време да седнеш и да се нахраниш спокойно. Вариант е да се подготвя храната за следващия ден – подходящо е за работещите в офис. Така няма да допуснат грешката да се наядат с джънк от съседното магазинче. Аз много пътувам и винаги имам нещо здравословно за хапване в себе си.

Гледам задължително да ям веднъж на ден супа като основно ядене. Старая се да имам няколко основни хранения през деня, за да не ми се налага да гриза нещо през 20 минути. Намерила съм моите храни, от които се чувствам добре, и не ме интересува коя диета е на мода, защото вярвам повече на себе си, отколкото на някого, измислил 5 правила за хранене, които никога не е изпробвал върху себе си. Но не се вманиачавам. Не се обвинявам, когато хапна нещо, което не е 100% здравословно. С моите мисли аз го усещам точно толкова healthy, колкото имам нужда. А и да не забравяме, че светът се развива - вече има достатъчно заведения и бутикови пекарни, в които приготвят прекрасна храна.

Ти не си вегетарианец, но рядко хапваш месо. Възможно ли е да се храним пълноценно без месо и какви съвети би дала на хората, които тепърва смятат да се откажат от него?

Да, не съм от най-месоядните, но когато имам възможност да хапна вкусно приготвено месо с ясен произход, го правя и изобщо не му мисля. Възможно е човек да се храни пълноценно, ако не консумира месо. Все пак вегетарианците ядат яйца, млечни продукти, а някои и риба. На мнение съм, че човек може да премахне месото от менюто си, ако усеща, че без него се чувства по-добре. Съветвам хората, които тепърва го планират, да направят информиран избор, а не да следват тенденцията. Да проверят какви богати на протеини варива и други продукти могат да включат в менюто си, а не просто да спрат месото. Бих ги посъветвала да си определят тестов период, в който да усетят на практика как се чувстват от промяната.

Във вегетарианската кухня една основна част са зеленчуците и плодовете, но за жалост у нас голяма част от тях са с високо съдържание на нитрати и пестициди. Как можем, поне донякъде, да ограничим този проблем?

Не е възможно с нашия ритъм на живот да преминем изцяло на биологични продукти. Затова трябва да подходим стратегически. Във всеки плод и зеленчук има различно количество пестициден остатък. Например аспержите, броколите и плодовете с по-плътна обвивка съдържат по-ниско ниво на пестициди и нитрати. Краставиците и тиквичките задължително трябва да се белят, на кореноплодните горната и долната част не се яде. Външните листа на зелето и листните зеленчуци се премахват преди консумиране. Кочаните им също. Най-бързо се натрупват нитратите по смачканите листа на билки, спанак и салати.

Имаме контрол и върху термичната обработка, така че не сме съвсем безсилни. Когато картофи или зеленчуци се варят, нитратите се отделят в първите 10-15 минути от варенето. Затова тази вода се изхвърля.

Има различни становища по въпроса подходящ ли е вегетарианският хранителен режим за деца и подрастващи. Какво е твоето мнение?

Твърдо не съм съгласна родители да решават вместо децата си, правейки ги от малки вегетарианци. Всеки един човек е различен, така че детето може да има коренно различни нужди от своята майка. На децата трябва да се предложи месо. Ако те, когато пораснат, решат осъзнато да не го консумират, значи така го усещат и така трябва да е.

С какво се занимаваш в момента?

Имам няколко нови проекта, измежду които е евентуалното издаване на две книги - едната само с постни рецепти, а другата – и с постни, и с месни. И двете са подчинени на идеята за здравословното хранене. Не на последно място работя и в кулинарно училище Yummy Cooking София. Невероятно място със страхотна атмосфера! Смея да кажа, че е различно от останалите.

Имаш ли мисия в живота си, към какво се стремиш?

Всеки ден е една малка мисия за мен. Всяка сутрин ме чака ново предизвикателство. Стремя се да съм успешна, стремя се да смекча неприятните черти от характера ми, защото разбрах, че не искам да ги премахна напълно. Стремя се да бъда полезна за себе си и за околните, да съм прецизна в работата и точна в отношенията ми тях. Стремя се да помагам на родителите ми, защото те са хората, които са ми дали основата в живота. Стремя се да не се обвинявам, когато ям сладолед... Ако кажа, че имам една основна мисия, ще сложа граница на възможностите пред себе си, а не бих искала.

Вижте още

Искаш ли да се абонираш…

безплатно за:

  • 6 приятни текстчета седмично
    (рецепта, диета, съвет или промоция)
  • с 1 мейл в петък,

за да си ги четеш на спокойствие през уикенда.

Теми